26 окт. 2012 г., 15:54

Бягам

1K 0 0

Фалшиво аз показвам, сякаш от своето се крия...

И нови спомени стремя се да натрупам, а старите дали ги трия?

Открия ли стратегия, сърцето си ще защитавам от разрухи...

Да мога вече да съм себе си, а не да бъда сляп сред глухи...

Дали намерих път? Дали не бяха два? А накъде ме водят?

Нима когато хората са хора, не от сърцето си, а от разума се ръководят?

И гладни бродят! Не за храна, в желанието си за любов са те замрели...

Нараниш ли някое от тях, превръщат се от нежни същества във озверели...

И аз ухапан бях! Макар и смъртно, се възстановявам...

И давам своя опит, а от грешките на другите се вдъхновявам...

Съпреживявам на другите болежките, а моите споделям...

Приятелите на пръсти се броят, защото грижливо ги заделям...

И с образ, скрит зад маска, тук пред теб играя...

И чудя се кога ли ще я махна най-накрая...

Но ще се постарая, веднъж съм паднал, да не се повтори...

Внимавай, защото вече ги познавам, когато някой се престори...

Обичан бях, обичах, може би ще продължавам да обичам...

Но житейският ми път ме посъветва да вървя, а да не тичам...

Далеч избягах, спънах се и колената бяха ми във кърви...

И защо? За да не закъснея... За да съм първи!

Какво доказах? Доказах ли въобще? Дали на себе си, или на друг... ще видим...

И от толкоз’  бързане следа не съм оставил, сякаш станал съм невидим...

Непроследим, не спирах да я гоня, нозете ми изтъркаха се даже…

Уморен ще си ида, дано за мене някой ти разкаже…

Не ме мисли! И аз като история ще бъда…

Но разказвайки на хората за мен, ще ми помогнат да пребъда…

Любов ли търсиш? Да ти кажа ли къде я има?

Любовта е в мен и във вас, навсякъде... тя е несъизмерима...

Избягвам трудните моменти, в такива музиката ми помага... 

И сякаш раните минават ми по-бърже, върху тях илач налага...

Излагам свойте мисли, от другиго не търся мнение...

Защото въпреки че може да сте прави, го подлагам на съмнение...

Душевно затъмнение... след време мисля, че до щастие ще се досягам...  

Късметът сигурно застига ме, но явно аз му бягам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Съби Седник Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...