Бягащи стъпки
По бягащите стъпки на съня
една сълза римува тишината…
Отново в твойте мисли съм сама,
отново съм различната…Жената,
която до безкрайност те боли
и въпреки това е непозната.
Която като огънче гори,
но искаш да я пазиш там, в душата
от вятъра, морето и дъжда…
/те всички до полуда ме намират/.
Ревнуваш ме от птичите ята,
а слънцето в очите ми се взира…
По бягащите стъпки на съня
аз пак във твойто утро ще се върна.
Успея ли с любов да те даря,
живота си във изгрев ще превърна…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Господинова Все права защищены
