Бягащи стъпки
По бягащите стъпки на съня
една сълза римува тишината…
Отново в твойте мисли съм сама,
отново съм различната…Жената,
която до безкрайност те боли
и въпреки това е непозната.
Която като огънче гори,
но искаш да я пазиш там, в душата
от вятъра, морето и дъжда…
/те всички до полуда ме намират/.
Ревнуваш ме от птичите ята,
а слънцето в очите ми се взира…
По бягащите стъпки на съня
аз пак във твойто утро ще се върна.
Успея ли с любов да те даря,
живота си във изгрев ще превърна…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
