Бягство

25 окт. 2015 г., 02:05

Поэзия

1237 0 2

Бягство

Бягство!
Има ли крайна цел?
Един хаотичено празен кът,
душата ти превзел.
По безкрайно търнен път,
бос, решително поел.

Зловещо природата мълчи,
само силуета ти шепти.
Черни, мигащи лъчи,
на тъмното дето блести.

Бягство!
Сянката подир теб върви.
Стапяте се във едно,
сърцето ви започва да кърви...
...самотно кърваво петно.

Тъжна песен на щурци,
прорязва мисълта.
Вечно изгубени души,
в път на самота.

Бягство!
Път към теб самия,
парчета от изгубени мечти.
Сплотен в тъмна хармония,
със сянката ще бъдеш ти.

Далечни пътища злокобни,
лабиринти за душата.
Писъци надгробни,
попълват самотата.

Бягство!
И от всички да избягаш,
тъмното небе ще е над тебе,
към нощта ще се протягаш,
но не ще избягаш ти от себе.

Radica (Радица Божилова)

2015-10-26T23:12:48+02:00

Благодаря!
Radica (Радица Божилова)

2015-10-25T12:23:21+02:00

Това е част от цялата картина на живота... понякога тя бива рисувана и с тъмни цветове. Бягството не ги изменя, и къде да сме картината със себе си ще носим. Но трябва да знаем, че четката е в нашите ръце, и ние сами можем да оцветим живота си със светлина.