25.10.2015 г., 2:05

Бягство

1.6K 0 2


Бягство


Бягство!
Има ли крайна цел?
Един хаотичено празен кът,
душата ти превзел.
По безкрайно търнен път,
бос, решително поел.

Зловещо природата мълчи,
само силуета ти шепти.
Черни, мигащи лъчи,
на тъмното дето блести.

Бягство!
Сянката подир теб върви.
Стапяте се във едно,
сърцето ви започва да кърви...
...самотно кърваво петно.

Тъжна песен на щурци,
прорязва мисълта.
Вечно изгубени души,
в път на самота.

Бягство!
Път към теб самия,
парчета от изгубени мечти.
Сплотен в тъмна хармония,
със сянката ще бъдеш ти.

Далечни пътища злокобни,
лабиринти за душата.
Писъци надгробни,
попълват самотата.

Бягство!
И от всички да избягаш,
тъмното небе ще е над тебе,
към нощта ще се протягаш,
но не ще избягаш ти от себе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радица Божилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!
  • Това е част от цялата картина на живота... понякога тя бива рисувана и с тъмни цветове. Бягството не ги изменя, и къде да сме картината със себе си ще носим. Но трябва да знаем, че четката е в нашите ръце, и ние сами можем да оцветим живота си със светлина.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...