7 янв. 2016 г., 11:32  

Бягство

1.1K 1 25

 

Каква поезия щом няма вече влак,
със който да напуснеш пустотата...
море разрошено от грейналия мрак
и от случайно променилия се вятър.
...И сън след сън отместваш камък ти
в реалността със глухи коридори -
дано да стигнеш онзи скрит тунел
във изхода, на който си затворен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Каква поезия щом няма вече влак,
    със който да напуснеш пустотата...
    море разрошено от грейналия мрак

    Много е хубаво Младен.Филосовска творба в която има и емоция и чувства и буязънТолкова си майстор на изказа Браво.!!!!!!!
  • Благодаря ти за високата оценка, Моника и за тази коментарна весела усмивка! Съжалявам, че изказвам благодарността си с 3 дни закъснение, но току-що видях включването ти. Пожелавам ти хубав уикенд!

    Благодаря ти и за това включване, Рая! Аз се опитвам да правя разлика между абсурд и парадокс. Мисля, че е прибързано и пресилено да се слага знак за равенство между двете понятия. А парадоксът, към който съм прибягнал, е умишлено употребен. Надявах се, че това ще е разбираемо за повечето читатели. Приятна петъчна вечер и весели празници!
  • Не става въпрос за виждане само, Младене, защо граматически е грешно, но като абсурд е уникално, пък и в поезията всичко е позволено, нали?
  • "Учителю" мой, радвам се, че най-сетне получи прозрение без хапчета!
  • Аз само се пошегувах. Ала очевидно чувството ти за хумор не е най-силната ти страна, Валерко. Но защо пък намеси Мая Нарлиева? Доколкото ми е известно тя не ти е сторила нищо лошо, за да свързваш името й с бардак. Аз категорично се разграничавам от подобни инсинуации и ги осъждам.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...