7.01.2016 г., 11:32  

Бягство

1.1K 1 25

 

Каква поезия щом няма вече влак,
със който да напуснеш пустотата...
море разрошено от грейналия мрак
и от случайно променилия се вятър.
...И сън след сън отместваш камък ти
в реалността със глухи коридори -
дано да стигнеш онзи скрит тунел
във изхода, на който си затворен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Каква поезия щом няма вече влак,
    със който да напуснеш пустотата...
    море разрошено от грейналия мрак

    Много е хубаво Младен.Филосовска творба в която има и емоция и чувства и буязънТолкова си майстор на изказа Браво.!!!!!!!
  • Благодаря ти за високата оценка, Моника и за тази коментарна весела усмивка! Съжалявам, че изказвам благодарността си с 3 дни закъснение, но току-що видях включването ти. Пожелавам ти хубав уикенд!

    Благодаря ти и за това включване, Рая! Аз се опитвам да правя разлика между абсурд и парадокс. Мисля, че е прибързано и пресилено да се слага знак за равенство между двете понятия. А парадоксът, към който съм прибягнал, е умишлено употребен. Надявах се, че това ще е разбираемо за повечето читатели. Приятна петъчна вечер и весели празници!
  • Не става въпрос за виждане само, Младене, защо граматически е грешно, но като абсурд е уникално, пък и в поезията всичко е позволено, нали?
  • "Учителю" мой, радвам се, че най-сетне получи прозрение без хапчета!
  • Аз само се пошегувах. Ала очевидно чувството ти за хумор не е най-силната ти страна, Валерко. Но защо пък намеси Мая Нарлиева? Доколкото ми е известно тя не ти е сторила нищо лошо, за да свързваш името й с бардак. Аз категорично се разграничавам от подобни инсинуации и ги осъждам.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...