Jan 7, 2016, 11:32 AM  

Бягство

1.1K 1 25

 

Каква поезия щом няма вече влак,
със който да напуснеш пустотата...
море разрошено от грейналия мрак
и от случайно променилия се вятър.
...И сън след сън отместваш камък ти
в реалността със глухи коридори -
дано да стигнеш онзи скрит тунел
във изхода, на който си затворен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Каква поезия щом няма вече влак,
    със който да напуснеш пустотата...
    море разрошено от грейналия мрак

    Много е хубаво Младен.Филосовска творба в която има и емоция и чувства и буязънТолкова си майстор на изказа Браво.!!!!!!!
  • Благодаря ти за високата оценка, Моника и за тази коментарна весела усмивка! Съжалявам, че изказвам благодарността си с 3 дни закъснение, но току-що видях включването ти. Пожелавам ти хубав уикенд!

    Благодаря ти и за това включване, Рая! Аз се опитвам да правя разлика между абсурд и парадокс. Мисля, че е прибързано и пресилено да се слага знак за равенство между двете понятия. А парадоксът, към който съм прибягнал, е умишлено употребен. Надявах се, че това ще е разбираемо за повечето читатели. Приятна петъчна вечер и весели празници!
  • Не става въпрос за виждане само, Младене, защо граматически е грешно, но като абсурд е уникално, пък и в поезията всичко е позволено, нали?
  • "Учителю" мой, радвам се, че най-сетне получи прозрение без хапчета!
  • Аз само се пошегувах. Ала очевидно чувството ти за хумор не е най-силната ти страна, Валерко. Но защо пък намеси Мая Нарлиева? Доколкото ми е известно тя не ти е сторила нищо лошо, за да свързваш името й с бардак. Аз категорично се разграничавам от подобни инсинуации и ги осъждам.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...