Бягство
Вратата оставих отворена
да влезеш тихо през нея,
а прозорецът отдавна затворен е,
като лодка, самотна на кея.
С ръцете докосвах небесата
и промивах с утеха раната скръбна,
дори не вярвам вече в чудесата,
откакто завинаги от мене си тръгна.
Рони се облака, опарен от мъка
и капе, полека на земята студена,
а черната мантия виси като кука,
а цената излиза твърде скъпо платена.
Скитах по пътища, земи и места
и надежда имах тайна да те зърна,
а думите сипят се като дървесни листа,
мечта ли си имах - да те целуна, прегърна...
Питам се вътрешно как ли я караш,
дали провървя ти в живота без мене...
след любовта ни такава как да забравиш,
пожънах в градината последното бреме.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любослава Пиринкова Все права защищены
