16 авг. 2019 г., 00:59

Бягство

687 4 7

Колко пъти бягах от себе си -

          рушах мостове,

по чужди пътеки вървях,

по лед и жарава боса горях,

но душата непокътната оцеля!

 

Няма вечно бягство,

          всичко е суета,

една  едничка ни е тя

и отърване от нея няма,

както няма и край света!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© П Антонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов) - Оххх, искам да сложа 5 звезди на коментара ти!
  • Много песимистично.Но оптимизмът така започва!
  • Благодаря, Ники!
  • Бягството е илюзия и самозаблуда!
    Поздрави!
  • Ами често се надяваме някой да ни спаси от самите нас. Обаче си давам сметка каква илюзия е това, от което пък ме обзема тревожност и чувство на безпомощност. Та затова май трябва да се кара по-философски и така по встрани от страховете.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...