16.08.2019 г., 0:59

Бягство

683 4 7

Колко пъти бягах от себе си -

          рушах мостове,

по чужди пътеки вървях,

по лед и жарава боса горях,

но душата непокътната оцеля!

 

Няма вечно бягство,

          всичко е суета,

една  едничка ни е тя

и отърване от нея няма,

както няма и край света!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов) - Оххх, искам да сложа 5 звезди на коментара ти!
  • Много песимистично.Но оптимизмът така започва!
  • Благодаря, Ники!
  • Бягството е илюзия и самозаблуда!
    Поздрави!
  • Ами често се надяваме някой да ни спаси от самите нас. Обаче си давам сметка каква илюзия е това, от което пък ме обзема тревожност и чувство на безпомощност. Та затова май трябва да се кара по-философски и така по встрани от страховете.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...