16.08.2019 г., 0:59

Бягство

688 4 7

Колко пъти бягах от себе си -

          рушах мостове,

по чужди пътеки вървях,

по лед и жарава боса горях,

но душата непокътната оцеля!

 

Няма вечно бягство,

          всичко е суета,

една  едничка ни е тя

и отърване от нея няма,

както няма и край света!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов) - Оххх, искам да сложа 5 звезди на коментара ти!
  • Много песимистично.Но оптимизмът така започва!
  • Благодаря, Ники!
  • Бягството е илюзия и самозаблуда!
    Поздрави!
  • Ами често се надяваме някой да ни спаси от самите нас. Обаче си давам сметка каква илюзия е това, от което пък ме обзема тревожност и чувство на безпомощност. Та затова май трябва да се кара по-философски и така по встрани от страховете.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...