Бягство

Poetry

689 4 7

Колко пъти бягах от себе си -

рушах мостове,

по чужди пътеки вървях,

по лед и жарава боса горях,

но душата непокътната оцеля!

Няма вечно бягство,

всичко е суета,

една едничка ни е тя

и отърване от нея няма,

както няма и край света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

palenka (П Антонова)

Gavrail45 (Гавраил Йосифов) - Оххх, искам да сложа 5 звезди на коментара ти!

2019-08-18T11:09:39+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Много песимистично.Но оптимизмът така започва!

2019-08-18T11:08:05+03:00
palenka (П Антонова)

Благодаря, Ники!

2019-08-17T16:47:03+03:00
Niki_art (Николай Василев)

Бягството е илюзия и самозаблуда!
Поздрави!

2019-08-16T18:39:14+03:00
EvaRang (Eva Rang)

Ами често се надяваме някой да ни спаси от самите нас. Обаче си давам сметка каква илюзия е това, от което пък ме обзема тревожност и чувство на безпомощност. Та затова май трябва да се кара по-философски и така по встрани от страховете.

2019-08-16T16:22:53+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0