Бягство

Ще избягам далече от големият град,

пълен с празни сенки и фалшиви хора.

Да се заредя с енергия, не съм богат,

ще отида на село, ще поседна на двора.

Ще избягам на високо в моята планина,

в едно малко селце, в полите на Витоша.

И там отново край реката и борова гора,

ще върна спомените, ще успокоя моята душа.

Ще избягам чак до Черното мое море

и там ще забравя тъгата и моята умора.

Ще си спомням годините когато бях дете,

как играехме с вълните му, скачахме на воля.

А то ще ме посрещне бурно и само,

запазило спомена от нашите срещи.

И аз ще дойда сам, може би не, дано,

за хладните ни нощи и дните ни горещи!

Не бягам , аз просто отново съм сам,

на синьото море брат, син на планината.

Пораснало дете а вече съм човек голям,

летя с мечти и сякаш не стъпвам на земята.