6.07.2021 г., 14:52

Бягство

673 0 1

                                          Бягство

 

 

Ще избягам далече от големият град,

пълен с празни сенки и фалшиви хора.

Да се заредя с енергия, не съм богат,

ще отида на село, ще поседна на двора.

 

Ще избягам на високо в моята планина,

в едно малко селце, в полите на Витоша.

И там отново край реката и борова гора,

ще върна спомените, ще успокоя моята душа.

 

Ще избягам чак до Черното мое море

и там ще забравя тъгата и моята умора.

Ще си спомням годините когато бях дете,

как играехме с вълните му, скачахме на воля.

 

А то ще ме посрещне бурно и само,

запазило спомена от нашите срещи.

И аз ще дойда сам, може би не, дано,

за хладните ни нощи и дните ни горещи!

 

Не бягам , аз просто отново съм сам,

на синьото море брат, син на планината.

Пораснало дете а вече съм човек голям,

летя с мечти и сякаш не стъпвам на земята.

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...