6.07.2021 г., 14:52

Бягство

674 0 1

                                          Бягство

 

 

Ще избягам далече от големият град,

пълен с празни сенки и фалшиви хора.

Да се заредя с енергия, не съм богат,

ще отида на село, ще поседна на двора.

 

Ще избягам на високо в моята планина,

в едно малко селце, в полите на Витоша.

И там отново край реката и борова гора,

ще върна спомените, ще успокоя моята душа.

 

Ще избягам чак до Черното мое море

и там ще забравя тъгата и моята умора.

Ще си спомням годините когато бях дете,

как играехме с вълните му, скачахме на воля.

 

А то ще ме посрещне бурно и само,

запазило спомена от нашите срещи.

И аз ще дойда сам, може би не, дано,

за хладните ни нощи и дните ни горещи!

 

Не бягам , аз просто отново съм сам,

на синьото море брат, син на планината.

Пораснало дете а вече съм човек голям,

летя с мечти и сякаш не стъпвам на земята.

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...