20 янв. 2007 г., 00:28

Бягство

670 0 0

Светлината отиде си с деня
и потъна пак моята душа
в бездна от черна самота.
И сърцето ми замря,
замръзна в таз тъга,
но нямам власт над любовта,
а пропаднах в пропасти от лъжа.
И сълзата ми се възгордя,
останала единствена по
пътеката към жадувана свобода,
ала нямам сили да спра...
Танц на страха
в съня на нощта.
Пиршество от щастието
в чест на нещастието.
Сватба по любов,
но с черен покров.
Съюз на две злини
събират мъката в сърцето ми.

А загуби ли си ти ума
в свирепостта на деня?
И разбра ли ти скръбта
в суетата на нощта?

А долината от сълзи
погуби хиляди следи.
И кръвта по крилете ми
стигна до ръцете ми.
Но накит на врата
ми оковава смелостта.
Смях от тъга,
но за добре ще е тя.
Смърт на вина,
но в бяло изглежда тя.

Бягство от съня,
за да забравя нощта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...