Светлината отиде си с деня
и потъна пак моята душа
в бездна от черна самота.
И сърцето ми замря,
замръзна в таз тъга,
но нямам власт над любовта,
а пропаднах в пропасти от лъжа.
И сълзата ми се възгордя,
останала единствена по
пътеката към жадувана свобода,
ала нямам сили да спра...
Танц на страха
в съня на нощта.
Пиршество от щастието
в чест на нещастието.
Сватба по любов,
но с черен покров.
Съюз на две злини
събират мъката в сърцето ми.

А загуби ли си ти ума
в свирепостта на деня?
И разбра ли ти скръбта
в суетата на нощта?

А долината от сълзи
погуби хиляди следи.
И кръвта по крилете ми
стигна до ръцете ми.
Но накит на врата
ми оковава смелостта.
Смях от тъга,
но за добре ще е тя.
Смърт на вина,
но в бяло изглежда тя.

Бягство от съня,
за да забравя нощта!