11 февр. 2011 г., 22:04

Бягство

751 0 1

Ще замина във един далечен свят

от спомени и тайни да се скрия...

Там, където няма вчера, днес и утре,

там, където няма щастие и болка.

 

Дълго време сред лъжите ти живях,

чак забравих във какво да вярвам.

Дълго време нямах собствен свят

и сега не мога да го преоткрия.

 

И сърцето си в камък ще превърна,

за да мога пак на тебе да приличам...

Ще съм като теб - фалшиво силна,

сълзите си в сандъка стар ще скрия.

 

Ще съм такава, нищо, че съм друга,

и на теб да си жесток не ти отива...

Ще съм стена от лед, тъга, измама.
Ще съм... Нищо, че не искам и не мога.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дълго време нямах собствен свят

    и сега не мога да го преоткрия.

    С поздрав за истинния стих!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...