11.02.2011 г., 22:04

Бягство

747 0 1

Ще замина във един далечен свят

от спомени и тайни да се скрия...

Там, където няма вчера, днес и утре,

там, където няма щастие и болка.

 

Дълго време сред лъжите ти живях,

чак забравих във какво да вярвам.

Дълго време нямах собствен свят

и сега не мога да го преоткрия.

 

И сърцето си в камък ще превърна,

за да мога пак на тебе да приличам...

Ще съм като теб - фалшиво силна,

сълзите си в сандъка стар ще скрия.

 

Ще съм такава, нищо, че съм друга,

и на теб да си жесток не ти отива...

Ще съм стена от лед, тъга, измама.
Ще съм... Нищо, че не искам и не мога.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дълго време нямах собствен свят

    и сега не мога да го преоткрия.

    С поздрав за истинния стих!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...