rudin (Иван Христов)
858 1444
9 мар. 2013 г., 20:08  

Бягство 

  Поэзия » Другая
411 0 3

Ако избягам някой ден

и аз от този свят уютен,

ще бъде истински рожден

още от първите минути.

 

Назад, в първичния истинкт,

човекът пещерен наднича.

По планината – легнал свинск – 

неумолимо ерите изтичат.

 

Мамут в гората кърши клон,

а саблезъбият притихва

в очакване предсмъртен стон

да вземе жертвената лихва.

 

От слънцето, изгряло вън,

чуй, ледовете как пропукват

и в шеметният полусън

май климатът към топло хуква.

 

Зеленият тропичен лес

в пустинни пясъци отстъпва,

а от човешкият прогрес

земята в сажди се задъхва.

 

Между ликът студен на Марс

и сгорещената Венера,

животът е пореден фарс

или измислена химера.

 

А може би ще продължи

в онуй, далечното съзвездие.

От космоса ли сме дошли –

пак там ще търсиме спасение.

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Елена, Станислава! Пролетно да ни е!!!
  • Как няма да е фарс, при толкова лихвари...
    Поздрав,Рудин!Хубаво е,че пролетта е хукнала към нас!
  • Защо в космоса се луташ?
    и търсиш там спасение.
    На земята е прекрасно,
    щом пролетта настъпва.
Предложения
: ??:??