rudin (Иван Христов)
865 1445
9.03.2013 г., 20:08 ч.  

Бягство 

  Поезия » Друга
381 0 3

Ако избягам някой ден

и аз от този свят уютен,

ще бъде истински рожден

още от първите минути.

 

Назад, в първичния истинкт,

човекът пещерен наднича.

По планината – легнал свинск – 

неумолимо ерите изтичат.

 

Мамут в гората кърши клон,

а саблезъбият притихва

в очакване предсмъртен стон

да вземе жертвената лихва.

 

От слънцето, изгряло вън,

чуй, ледовете как пропукват

и в шеметният полусън

май климатът към топло хуква.

 

Зеленият тропичен лес

в пустинни пясъци отстъпва,

а от човешкият прогрес

земята в сажди се задъхва.

 

Между ликът студен на Марс

и сгорещената Венера,

животът е пореден фарс

или измислена химера.

 

А може би ще продължи

в онуй, далечното съзвездие.

От космоса ли сме дошли –

пак там ще търсиме спасение.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Елена, Станислава! Пролетно да ни е!!!
  • Как няма да е фарс, при толкова лихвари...
    Поздрав,Рудин!Хубаво е,че пролетта е хукнала към нас!
  • Защо в космоса се луташ?
    и търсиш там спасение.
    На земята е прекрасно,
    щом пролетта настъпва.
Предложения
: ??:??