Бягство
Ако избягам някой ден
и аз от този свят уютен,
ще бъде истински рожден
още от първите минути.
Назад, в първичния истинкт,
човекът пещерен наднича.
По планината – легнал свинск –
неумолимо ерите изтичат.
Мамут в гората кърши клон,
а саблезъбият притихва
в очакване предсмъртен стон
да вземе жертвената лихва.
От слънцето, изгряло вън,
чуй, ледовете как пропукват
и в шеметният полусън
май климатът към топло хуква.
Зеленият тропичен лес
в пустинни пясъци отстъпва,
а от човешкият прогрес
земята в сажди се задъхва.
Между ликът студен на Марс
и сгорещената Венера,
животът е пореден фарс
или измислена химера.
А може би ще продължи
в онуй, далечното съзвездие.
От космоса ли сме дошли –
пак там ще търсиме спасение.
© Иван Христов All rights reserved.
