Бях готов да зарежа всичко
Бях готов да тръгна на път 
И да не мисля за нищо 
Само за теб и сладкия ми сън

В който със тебе влюбени бяхме 
На брега на морето стояхме, се смяхме 
И с любов във сърцата горящи от наслада 
С тебе бяхме на брега самотен двама 

Бях готов да захвърля китари 
Да се откажа от всичко любимо 
Дори да знам че едва ли 
Това щеше да има смисъл 

Защото ти си тръгна 
Когато знаех че съм готов 
А бях готов да се обърна 
И да тръгна към теб със любов 

Но ти си тръгна и мъгла след теб остави 
И тъга, тишина и много рани 
Ти си тръгна и любовта вече я няма 
Останахме двама само с моята китара 

С която пишех песен след песен 
Мина лятото дойде есен 
А аз продължавах за теб да скърбя 
И нота след нота музика да редя 

Стоях и се молех да те видя отново 
Стоях и се молех да се върна назад 
Когато бях готов,
Но сега ме е страх 

Страх ме е да бъда сигурен 
Защото сърцето ми е наранено 
Страх ме да бъда уверен 
Защо празнина има в него 

Бях готов но ти ме съсипа 
Бях готов но не исках да свикна 
Бях готов но ме отказа от всичко 
Бях готов но за мене вече си нищо