12 окт. 2011 г., 18:18

Бяхме ли?

547 0 4

 

Наистина, бяхме ли толкова близки?

Насъне ли само

е всичко било?

Летяхме ли двама в простори

сребристи -

орел до орлица,

крило до крило?

 

Видяхме ли оня връх недостъпен,

към който ни мамеха

светли звезди?

Където бушуват стихии

и тътен,

и мълнии драсват в небето бразди?...

 

Какво с нас се случи? Защо занемяхме?

Изплаши ни буря,

прекърши крило?...

Поне във мечтите си смели -

летяхме!

И нищо, че само веднъж

е било!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Любенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Твоя вярна фенка съм, мила Слава!
  • Харесах!
  • ....Прекрасен стих!
  • "Поне във мечтите си смели -
    летяхме!
    И нищо, че само веднъж
    е било!"-Вулкан от чувства е стихът ти!Мъчителната липса на една специална близост!!!Много,много ми хареса!!!Искрени поздрави!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....