Oct 12, 2011, 6:18 PM

Бяхме ли?

  Poetry » Other
543 0 4

 

Наистина, бяхме ли толкова близки?

Насъне ли само

е всичко било?

Летяхме ли двама в простори

сребристи -

орел до орлица,

крило до крило?

 

Видяхме ли оня връх недостъпен,

към който ни мамеха

светли звезди?

Където бушуват стихии

и тътен,

и мълнии драсват в небето бразди?...

 

Какво с нас се случи? Защо занемяхме?

Изплаши ни буря,

прекърши крило?...

Поне във мечтите си смели -

летяхме!

И нищо, че само веднъж

е било!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Твоя вярна фенка съм, мила Слава!
  • Харесах!
  • ....Прекрасен стих!
  • "Поне във мечтите си смели -
    летяхме!
    И нищо, че само веднъж
    е било!"-Вулкан от чувства е стихът ти!Мъчителната липса на една специална близост!!!Много,много ми хареса!!!Искрени поздрави!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...