12.10.2011 г., 18:18

Бяхме ли?

541 0 4

 

Наистина, бяхме ли толкова близки?

Насъне ли само

е всичко било?

Летяхме ли двама в простори

сребристи -

орел до орлица,

крило до крило?

 

Видяхме ли оня връх недостъпен,

към който ни мамеха

светли звезди?

Където бушуват стихии

и тътен,

и мълнии драсват в небето бразди?...

 

Какво с нас се случи? Защо занемяхме?

Изплаши ни буря,

прекърши крило?...

Поне във мечтите си смели -

летяхме!

И нищо, че само веднъж

е било!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Твоя вярна фенка съм, мила Слава!
  • Харесах!
  • ....Прекрасен стих!
  • "Поне във мечтите си смели -
    летяхме!
    И нищо, че само веднъж
    е било!"-Вулкан от чувства е стихът ти!Мъчителната липса на една специална близост!!!Много,много ми хареса!!!Искрени поздрави!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....