6 окт. 2021 г., 22:29

Бяхме с теб

673 0 1

Бяхме с теб това, за което другите мечтаят.

Бяхме с теб това, за което те не бива и да знаят.

Но бяхме с теб едно, защо вярвах, че сърцето ми не ще остане то само. 

 

За теб мечтаех аз годините наред. 

За тази истинска любов мечтаех, не за друго. 

Любов наричах те със нежни думи. 

Любов която приютих във сърцето и ума ми. 

 

Давах и душата си на дявола проклет. 

Давах и живота си, само да ме обичаш и да бъдеш ти наред.

Но уви защо така получи се не знам?

За всичко случило се във живота мой виновен съм си сам. 

 

Урок безценен ти ми даде. 

Урок със сълзи тежък аз разбрах. 

Любов без болка тя не ще да има.

Заради любов такава моето сърце сега е в пантонима. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Александров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...