6 окт. 2021 г., 22:29

Бяхме с теб

668 0 1

Бяхме с теб това, за което другите мечтаят.

Бяхме с теб това, за което те не бива и да знаят.

Но бяхме с теб едно, защо вярвах, че сърцето ми не ще остане то само. 

 

За теб мечтаех аз годините наред. 

За тази истинска любов мечтаех, не за друго. 

Любов наричах те със нежни думи. 

Любов която приютих във сърцето и ума ми. 

 

Давах и душата си на дявола проклет. 

Давах и живота си, само да ме обичаш и да бъдеш ти наред.

Но уви защо така получи се не знам?

За всичко случило се във живота мой виновен съм си сам. 

 

Урок безценен ти ми даде. 

Урок със сълзи тежък аз разбрах. 

Любов без болка тя не ще да има.

Заради любов такава моето сърце сега е в пантонима. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Александров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....