6 окт. 2021 г., 22:29

Бяхме с теб

671 0 1

Бяхме с теб това, за което другите мечтаят.

Бяхме с теб това, за което те не бива и да знаят.

Но бяхме с теб едно, защо вярвах, че сърцето ми не ще остане то само. 

 

За теб мечтаех аз годините наред. 

За тази истинска любов мечтаех, не за друго. 

Любов наричах те със нежни думи. 

Любов която приютих във сърцето и ума ми. 

 

Давах и душата си на дявола проклет. 

Давах и живота си, само да ме обичаш и да бъдеш ти наред.

Но уви защо така получи се не знам?

За всичко случило се във живота мой виновен съм си сам. 

 

Урок безценен ти ми даде. 

Урок със сълзи тежък аз разбрах. 

Любов без болка тя не ще да има.

Заради любов такава моето сърце сега е в пантонима. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Александров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...