Бял стих
Гледам как падат снежинките
и ми е тъжно
тъжно
тъжно...
Падат като красиви моменти.
И се трупат
трупат
трупат...
Като нашите красиви моменти
били някога.
После ще ги изпари жегата на злободневието
както се случи при нас и ще е тъжно
тъжно
тъжно...
И пак някога ще станат бели снежинки.
Така е в природата.
И ще се трупат и ще е бяло
бяло
бяло...
А при нас дали...
И се надявам
надявам
надявам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Багра Цветелинова Все права защищены
