Бял стих
Гледам как падат снежинките
и ми е тъжно
тъжно
тъжно...
Падат като красиви моменти.
И се трупат
трупат
трупат...
Като нашите красиви моменти
били някога.
После ще ги изпари жегата на злободневието
както се случи при нас и ще е тъжно
тъжно
тъжно...
И пак някога ще станат бели снежинки.
Така е в природата.
И ще се трупат и ще е бяло
бяло
бяло...
А при нас дали...
И се надявам
надявам
надявам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Багра Цветелинова Всички права запазени
