Бяла
Две шепи нощ
и свещ,
за по мечтателно....
И вино, глътка вино.
За начало.
А после ти,
уморено усмихнат
след дългия ден
разпилял те безсмислено.
Аз ще съм в черно,
защото съм хубава
с него.
Нещо тънко
и съвсем небрежно плъзгащо се
черно.
Ще ми разказваш
на светлината на пламъка.
Аз ще те слушам
към тебе... протегната
цялата.
Накрая ще кажеш -
„Колко си хубава в черно,
знаеш ли”...
И под внезапните ти устни
ставам бяла.
Колко пропадащо бяла.
~Endless~
и свещ,
за по мечтателно....
И вино, глътка вино.
За начало.
А после ти,
уморено усмихнат
след дългия ден
разпилял те безсмислено.
Аз ще съм в черно,
защото съм хубава
с него.
Нещо тънко
и съвсем небрежно плъзгащо се
черно.
Ще ми разказваш
на светлината на пламъка.
Аз ще те слушам
към тебе... протегната
цялата.
Накрая ще кажеш -
„Колко си хубава в черно,
знаеш ли”...
И под внезапните ти устни
ставам бяла.
Колко пропадащо бяла.
~Endless~
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
