Endlesss Endlesss
2 95
Mar 28, 2013, 12:37 PM

Бяла

  Poetry » Love
1.1K 0 7
    Две шепи нощ
и свещ,
за по мечтателно....
И вино, глътка вино.
За начало.
А после ти,
уморено усмихнат
след дългия ден
разпилял те безсмислено.
Аз ще съм в черно,
защото съм хубава
с него.
Нещо тънко
и съвсем небрежно плъзгащо се
черно.
Ще ми разказваш
на светлината на пламъка.
Аз ще те слушам
към тебе... протегната
цялата.
Накрая ще кажеш -
„Колко си хубава в черно, 
знаеш ли”...
И под внезапните ти устни
ставам бяла.
Колко пропадащо бяла.

~Endless~

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0