Бях поредната...
Без покана не влизам,
но вляза ли - ровя
в най-тъмното,
в най-дълбокото.
Ще пребродя душата ти,
ще се взирам в нюансите...
Насила не задържам
до себе си никого.
И не моля, не ридая за обич,
кова я - бяла и чиста.
Не се вричам на вятъра.
Не понасям окови - троша ги,
за да мога да си тръгна
когато поискам.
Бях поредната...
каза: Ти си последната!
© Галя Николова Все права защищены