Бяла лястовица
- Бяла лястовице, лястовице бяла,
долетя в последната ми есен.
Да закръглиш изживяното до цяло
и маркираш моя път небесен.
Всички други лястовици отлетяха.
Не оставиха дори и бегъл спомен.
Болка носи сетната им стряха
инкрустирана с гнезда бездомни.
Ала бяла, ти със човчица разплете
възела чернеещ се на Гордий.
Литнала към хребета на стиховете
от подножието на безбройните им орди.
- Бяла лястовице, лястовице бяла,
аз не искам с мене да те взема.
Там, на прага на подземната раздяла,
знак стани за светлина неземна!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
