vega666 (Младен Мисана)
147 1.8K

23 sept 2019, 15:07

Бяла лястовица

Poesía

963 15 11

- Бяла лястовице, лястовице бяла,

долетя в последната ми есен.

Да закръглиш изживяното до цяло

и маркираш моя път небесен.

Всички други лястовици отлетяха.

Не оставиха дори и бегъл спомен.

Болка носи сетната им стряха

инкрустирана с гнезда бездомни.

Ала бяла, ти със човчица разплете

възела чернеещ се на Гордий.

Литнала към хребета на стиховете

от подножието на безбройните им орди.

- Бяла лястовице, лястовице бяла,

аз не искам с мене да те взема.

Там, на прага на подземната раздяла,

знак стани за светлина неземна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Веси_Еси (Еси)

Поздравявам те за поредното поетично бижу, Младене!

2019-10-29T16:41:12+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Приказен стих, Младене!... Звучи като песен!... И докосва дълбоко...

2019-09-24T22:03:40+03:00
DPP (SMooth)

Красиво написано.

2019-09-24T09:00:09+03:00
ЦвететоБ (Цветето Б.)

Бялата лястовица събира в съзнанието ми обобщен образ на всичко духовно, осветило земния ни път...дори ми прилича на Ангел, явил се в нейния лик, носещ невидимата закрила и чистота за душата. И точно тази Бяла Лястовица е единствената, която носи спасение за лирическия герой. А емоционалният финал ми дава усещане за чистосърдечното себепожертване в името на светлината! Поздравявам те, разкошен стих!

2019-09-24T00:23:11+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"Да закръглиш изживяното до цяло"
Зимата да се превърне в пролет,
вкус горчив да се превърне в сладост
далеч да остане последния полет...

Аплодисменти и от мен!

2019-09-23T23:43:40+03:00

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0