Бяла лястовица
- Бяла лястовице, лястовице бяла,
долетя в последната ми есен.
Да закръглиш изживяното до цяло
и маркираш моя път небесен.
Всички други лястовици отлетяха.
Не оставиха дори и бегъл спомен.
Болка носи сетната им стряха
инкрустирана с гнезда бездомни.
Ала бяла, ти със човчица разплете
възела чернеещ се на Гордий.
Литнала към хребета на стиховете
от подножието на безбройните им орди.
- Бяла лястовице, лястовице бяла,
аз не искам с мене да те взема.
Там, на прага на подземната раздяла,
знак стани за светлина неземна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
