7 нояб. 2008 г., 08:48

Бяла надежда

1K 0 18

Б Я Л А   Н А Д Е Ж Д А

 

От слънцето по-силно засияла,

тя кацна на онази дълга жица.

Една вълшебна лястовица бяла -

правнучката на Йовковата птица.

И оживя поверието старо

в зората на избухналото лято.

Любов, надежда, истина и вяра,

и божи знак в едно небесно ято.

 

     Върни се, моя лястовице бяла,

     на жиците на моя кръстопът.

     Вълшебната си песен не допяла,

     ти отлетя в незнаен земен кът.

 

Край жицата гори една надежда,

а светлината сякаш тук е спряла.

Вълшебен миг живота пренарежда

и бог се ражда в звездното ми тяло.

Една пътека идва от безкрая

и си отиват земните стихии. 

А моята молитва днес една е:

тя да ми върне бялата магия!

 

     Върни се, моя лястовице бяла,

     на жиците на моя кръстопът.

     Вълшебната ти песен е начало

     на нова радост в някой райски кът.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...