7 nov 2008, 8:48

Бяла надежда

  Poesía
1K 0 18

Б Я Л А   Н А Д Е Ж Д А

 

От слънцето по-силно засияла,

тя кацна на онази дълга жица.

Една вълшебна лястовица бяла -

правнучката на Йовковата птица.

И оживя поверието старо

в зората на избухналото лято.

Любов, надежда, истина и вяра,

и божи знак в едно небесно ято.

 

     Върни се, моя лястовице бяла,

     на жиците на моя кръстопът.

     Вълшебната си песен не допяла,

     ти отлетя в незнаен земен кът.

 

Край жицата гори една надежда,

а светлината сякаш тук е спряла.

Вълшебен миг живота пренарежда

и бог се ражда в звездното ми тяло.

Една пътека идва от безкрая

и си отиват земните стихии. 

А моята молитва днес една е:

тя да ми върне бялата магия!

 

     Върни се, моя лястовице бяла,

     на жиците на моя кръстопът.

     Вълшебната ти песен е начало

     на нова радост в някой райски кът.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...