Бяла надежда
Б Я Л А Н А Д Е Ж Д А
От слънцето по-силно засияла,
тя кацна на онази дълга жица.
Една вълшебна лястовица бяла -
правнучката на Йовковата птица.
И оживя поверието старо
в зората на избухналото лято.
Любов, надежда, истина и вяра,
и божи знак в едно небесно ято.
Върни се, моя лястовице бяла,
на жиците на моя кръстопът.
Вълшебната си песен не допяла,
ти отлетя в незнаен земен кът.
Край жицата гори една надежда,
а светлината сякаш тук е спряла.
Вълшебен миг живота пренарежда
и бог се ражда в звездното ми тяло.
Една пътека идва от безкрая
и си отиват земните стихии.
А моята молитва днес една е:
тя да ми върне бялата магия!
Върни се, моя лястовице бяла,
на жиците на моя кръстопът.
Вълшебната ти песен е начало
на нова радост в някой райски кът.
© Николай Христов All rights reserved.
