29 янв. 2009 г., 12:44

Бяла приказка

2.4K 0 5

Бяла приказка 

 

Тази сутрин се събудих в белота -

мека, пухкава и снежна,

тихичко покрила цялата земя,

докато душите и телата ни са спели.

 

Утрото разкри ни тази бяла красота -

зимата покрила е навред земята

и наоколо блести от белота,

скрила мръсните локви от дъжда.

 

Къщите с пухкави снежни юргани е завила,

а дърветата с бяла дантела е покрила,

пътищата е затрупала с мек, пухкав сняг,

а птиците събудила е рано - за да пеят пак!

 

Събудих се и не вярвах на приказката бяла,

вдишах свежия зимен въздух онемяла

и си помислих, че в детските приказки съм спряла,

и почувствах се една мъничка снежинка бяла!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сашка Нешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това стихотворение -"може, да стане хубаво".То си е хубаво. Само един Смешник, може да твърди,че някъде има грешка, ако я намери да ми прати да я редактирам. Но човекът Смешко - явно вижда дълбоко поетични грешки,в които и най-вглъбения и дълбоко в себе си поет не би забелязал. Поздравления за госпожица Нешева, която за пореден път ни предостави нещо, което да запомним.
  • Сашка,в стремежа си да изразиш възхищението си от първият сняг,който е превърнал мрачната,кална,есенна картина в една бяла чудна зимна приказка си допустнала много грешки .Това стихотворение може да стане хубаво.А Смешко е добър човек-вземи впрдвид само второто му послание.
  • На този, който се смята за Пророк, ще отговоря с мълчание... Ясно е защо! Не се вписва някак в диалога!
  • в следващият си живот ще можеш да пишеш стихове ...
    не го взимай навътре...
  • Красива зимна приказка!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...