Jan 29, 2009, 12:44 PM

Бяла приказка

2.4K 0 5

Бяла приказка 

 

Тази сутрин се събудих в белота -

мека, пухкава и снежна,

тихичко покрила цялата земя,

докато душите и телата ни са спели.

 

Утрото разкри ни тази бяла красота -

зимата покрила е навред земята

и наоколо блести от белота,

скрила мръсните локви от дъжда.

 

Къщите с пухкави снежни юргани е завила,

а дърветата с бяла дантела е покрила,

пътищата е затрупала с мек, пухкав сняг,

а птиците събудила е рано - за да пеят пак!

 

Събудих се и не вярвах на приказката бяла,

вдишах свежия зимен въздух онемяла

и си помислих, че в детските приказки съм спряла,

и почувствах се една мъничка снежинка бяла!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сашка Нешева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това стихотворение -"може, да стане хубаво".То си е хубаво. Само един Смешник, може да твърди,че някъде има грешка, ако я намери да ми прати да я редактирам. Но човекът Смешко - явно вижда дълбоко поетични грешки,в които и най-вглъбения и дълбоко в себе си поет не би забелязал. Поздравления за госпожица Нешева, която за пореден път ни предостави нещо, което да запомним.
  • Сашка,в стремежа си да изразиш възхищението си от първият сняг,който е превърнал мрачната,кална,есенна картина в една бяла чудна зимна приказка си допустнала много грешки .Това стихотворение може да стане хубаво.А Смешко е добър човек-вземи впрдвид само второто му послание.
  • На този, който се смята за Пророк, ще отговоря с мълчание... Ясно е защо! Не се вписва някак в диалога!
  • в следващият си живот ще можеш да пишеш стихове ...
    не го взимай навътре...
  • Красива зимна приказка!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...