29.01.2009 г., 12:44

Бяла приказка

2.4K 0 5

Бяла приказка 

 

Тази сутрин се събудих в белота -

мека, пухкава и снежна,

тихичко покрила цялата земя,

докато душите и телата ни са спели.

 

Утрото разкри ни тази бяла красота -

зимата покрила е навред земята

и наоколо блести от белота,

скрила мръсните локви от дъжда.

 

Къщите с пухкави снежни юргани е завила,

а дърветата с бяла дантела е покрила,

пътищата е затрупала с мек, пухкав сняг,

а птиците събудила е рано - за да пеят пак!

 

Събудих се и не вярвах на приказката бяла,

вдишах свежия зимен въздух онемяла

и си помислих, че в детските приказки съм спряла,

и почувствах се една мъничка снежинка бяла!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сашка Нешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това стихотворение -"може, да стане хубаво".То си е хубаво. Само един Смешник, може да твърди,че някъде има грешка, ако я намери да ми прати да я редактирам. Но човекът Смешко - явно вижда дълбоко поетични грешки,в които и най-вглъбения и дълбоко в себе си поет не би забелязал. Поздравления за госпожица Нешева, която за пореден път ни предостави нещо, което да запомним.
  • Сашка,в стремежа си да изразиш възхищението си от първият сняг,който е превърнал мрачната,кална,есенна картина в една бяла чудна зимна приказка си допустнала много грешки .Това стихотворение може да стане хубаво.А Смешко е добър човек-вземи впрдвид само второто му послание.
  • На този, който се смята за Пророк, ще отговоря с мълчание... Ясно е защо! Не се вписва някак в диалога!
  • в следващият си живот ще можеш да пишеш стихове ...
    не го взимай навътре...
  • Красива зимна приказка!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...