18 июл. 2004 г., 13:10

Бяла стая

1.6K 0 3
Събудих се в бяла стая с бели стени
В легло с бели чаршафи,
Срещу мен заключена бяла врата.
Опитвам се да я отворя –
не мога – няма брава,
оглеждам се виждам прозорец
пак бял с бели решетки,
викам в бялата тишина.
Сънувам ли? – Не зная.
Лягам отново да спя.
Будя се, ставам –
Обгръща ме същата белота.
Няма как да избягам,
Никой не ме чува дори когато крещя.
А всъщност къде се намирам –
Май че в собствената си глава...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кери Исова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • понякога наистина когато си обграден от нещо толкова еднакво и еднообразно се стряскаш...и то много..но стихчето ме кефи ха - и ако основната идея е, че в главата ти -ти е "Бяло поле"то ,ти си я постигнала..но наистина не схващам мн смисъла на този текст..но маже да стане като песен с подходящ звук ...наистина ми харесва!5 и 1/2 ще ти поставя!(просто защото не схванах смисъла )
  • Освен това, бялото е и символ на тъгата, самотата - изобщо невъзможността да избереш някой от цветовете на дъгата, но още не си съвсем "на дъното", че да прегърнеш черния. А в кръга на шегата - ако приемем, че в главата(с изключение на изключителните късметлии, погалени от Съдбата, притежаващи празно черепно пространство) има предимно мозък и, че той е съставен най-грубо казано от сиво и бяло вещество...
  • Сякаш искаш да кажеш че се въртиш в кръг, така ли е?срихотворението е приятно, но сякаш белия цвят не подхожда за тази самота и обърканост.Бялото е цвета на чистотата и затова може био не може да се получи по-ефетно.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...