18.07.2004 г., 13:10

Бяла стая

1.6K 0 3
Събудих се в бяла стая с бели стени
В легло с бели чаршафи,
Срещу мен заключена бяла врата.
Опитвам се да я отворя –
не мога – няма брава,
оглеждам се виждам прозорец
пак бял с бели решетки,
викам в бялата тишина.
Сънувам ли? – Не зная.
Лягам отново да спя.
Будя се, ставам –
Обгръща ме същата белота.
Няма как да избягам,
Никой не ме чува дори когато крещя.
А всъщност къде се намирам –
Май че в собствената си глава...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кери Исова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • понякога наистина когато си обграден от нещо толкова еднакво и еднообразно се стряскаш...и то много..но стихчето ме кефи ха - и ако основната идея е, че в главата ти -ти е "Бяло поле"то ,ти си я постигнала..но наистина не схващам мн смисъла на този текст..но маже да стане като песен с подходящ звук ...наистина ми харесва!5 и 1/2 ще ти поставя!(просто защото не схванах смисъла )
  • Освен това, бялото е и символ на тъгата, самотата - изобщо невъзможността да избереш някой от цветовете на дъгата, но още не си съвсем "на дъното", че да прегърнеш черния. А в кръга на шегата - ако приемем, че в главата(с изключение на изключителните късметлии, погалени от Съдбата, притежаващи празно черепно пространство) има предимно мозък и, че той е съставен най-грубо казано от сиво и бяло вещество...
  • Сякаш искаш да кажеш че се въртиш в кръг, така ли е?срихотворението е приятно, но сякаш белия цвят не подхожда за тази самота и обърканост.Бялото е цвета на чистотата и затова може био не може да се получи по-ефетно.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...