В празна бяла стая
без прозорци и врати,
на земята свито,
едно момиче там стои.

Не иска тя да чуе
ничий глас познат,
не иска тя да види
лице любимо пак.

Някой беше ù разказал
красива приказка една.
Някой беше я накарал
да повярва, че не е сама.

Невинното дете повярва
на прекрасните слова
и живееше щастлива
в стая, пълна с цветя.

Имаше червена роза -
подарък от любимото момче,
но когато тя увехна,
той остави я сама.

Приказката се превърна
в най-злия ù кошмар,
думите красиви и цветята
бяха напоени от лъжа.

Пъстрите картини хвърли,
изнесе всичките цветя
и сред стените пусти, голи
оттогава заживя.

В празна бяла стая
без прозорец и врати,
в гърдите свито,
нейното сърце кърви.