31 jul 2009, 23:51

Бяла стая

  Poesía
617 0 0

В празна бяла стая
без прозорци и врати,
на земята свито,
едно момиче там стои.

Не иска тя да чуе
ничий глас познат,
не иска тя да види
лице любимо пак.

Някой беше ù разказал
красива приказка една.
Някой беше я накарал
да повярва, че не е сама.

Невинното дете повярва
на прекрасните слова
и живееше щастлива
в стая, пълна с цветя.

Имаше червена роза -
подарък от любимото момче,
но когато тя увехна,
той остави я сама.

Приказката се превърна
в най-злия ù кошмар,
думите красиви и цветята
бяха напоени от лъжа.

Пъстрите картини хвърли,
изнесе всичките цветя
и сред стените пусти, голи
оттогава заживя.

В празна бяла стая
без прозорец и врати,
в гърдите свито,
нейното сърце кърви.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Добринка Тосева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...