Бяла врана
Оперираха ме днес,
отстраниха странен "тумор",
първо чувството за чест,
после и това за хумор.
Станах истински сухар,
инак казано - медуза.
Всичко меря - на кантар,
не обръщам друга буза.
Топло, лигаво, разкош,
като пет пари в кесия.
Тъпа съм, като галош.
Бог мамон ми е месия.
Не повярвахте и знам,
във лъжите хич ме няма,
сърцето ми и днес е храм,
на самотна, бяла врана.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
