Бялата бреза
866
0
2
Спомняш ли си бялата бреза,
чиито клони, натежали от безброй листа,
ще се прекършат всеки миг
и в този момент ще чуеш моя вик -
той е зов за теб, защото бялата бреза
всъщност ще е вечен символ на любовта,
любовта красива, изпълваща и теб, и мен.
спомняш ли си как мечтаехме един за друг и нощ, и ден?
И тогава тъй прекрасна беше бялата бреза,
в клоните и цъфтяха цветовете на любовта.
Ала защо един прекрасен миг ти унищожи
и свързващата ни любов красива ти уби.
Прекършените клони – това е разбитото ми сърце,
то остана в твоите ледени ръце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Златка Димова Все права защищены
ще се постарая повече занапред 
