25.05.2008 г., 16:25 ч.

Бялата бреза 

  Поезия » Любовна
675 0 2

Спомняш ли си бялата бреза,

чиито клони, натежали от безброй листа,

ще се прекършат всеки миг

и в този момент ще чуеш моя вик -

той е зов за теб, защото бялата бреза

всъщност ще е вечен символ на любовта,

любовта красива, изпълваща и теб, и мен.

спомняш ли си как мечтаехме един за друг и нощ, и ден?

И тогава тъй прекрасна беше бялата бреза,

в клоните и цъфтяха цветовете на любовта.

Ала защо един прекрасен миг ти унищожи

и свързващата ни любов красива ти уби.

Прекършените клони – това е разбитото ми сърце,

то остана в твоите ледени ръце.

© Златка Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • благодаря ще се постарая повече занапред
  • Добре дошла в сайта, Злате Това е първият ти стих тук, като за начало - има добра идея и чувство в него, но трябва да се изпипа литературно. Не се тревожи, пиши... в опита и тренинга е истината Успех и приятни, незабравими мигове в сайта!
Предложения
: ??:??