25 may 2008, 16:25

Бялата бреза

867 0 2

Спомняш ли си бялата бреза,

чиито клони, натежали от безброй листа,

ще се прекършат всеки миг

и в този момент ще чуеш моя вик -

той е зов за теб, защото бялата бреза

всъщност ще е вечен символ на любовта,

любовта красива, изпълваща и теб, и мен.

спомняш ли си как мечтаехме един за друг и нощ, и ден?

И тогава тъй прекрасна беше бялата бреза,

в клоните и цъфтяха цветовете на любовта.

Ала защо един прекрасен миг ти унищожи

и свързващата ни любов красива ти уби.

Прекършените клони – това е разбитото ми сърце,

то остана в твоите ледени ръце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • благодаря ще се постарая повече занапред
  • Добре дошла в сайта, Злате Това е първият ти стих тук, като за начало - има добра идея и чувство в него, но трябва да се изпипа литературно. Не се тревожи, пиши... в опита и тренинга е истината Успех и приятни, незабравими мигове в сайта!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....