May 25, 2008, 4:25 PM

Бялата бреза

  Poetry » Love
869 0 2

Спомняш ли си бялата бреза,

чиито клони, натежали от безброй листа,

ще се прекършат всеки миг

и в този момент ще чуеш моя вик -

той е зов за теб, защото бялата бреза

всъщност ще е вечен символ на любовта,

любовта красива, изпълваща и теб, и мен.

спомняш ли си как мечтаехме един за друг и нощ, и ден?

И тогава тъй прекрасна беше бялата бреза,

в клоните и цъфтяха цветовете на любовта.

Ала защо един прекрасен миг ти унищожи

и свързващата ни любов красива ти уби.

Прекършените клони – това е разбитото ми сърце,

то остана в твоите ледени ръце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златка Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • благодаря ще се постарая повече занапред
  • Добре дошла в сайта, Злате Това е първият ти стих тук, като за начало - има добра идея и чувство в него, но трябва да се изпипа литературно. Не се тревожи, пиши... в опита и тренинга е истината Успех и приятни, незабравими мигове в сайта!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....