ivanleko91 (Ангел Колев)
196 10419
29 нояб. 2012 г., 11:29

Бяло 

  Поэзия » Любовная
1230 1 7

Побеля ми в Душата!
Как не спря да вали?
Заличи всичко! Дати,
с тях лицата... почти!


А снегът ме затрупва,
виждам липсват следи
и от Бляна ни, жътвен,
от възторга - тъй Див,

що събужда в Морето,
май задрямал Инстинкт,
да си шепне с Людете,
като в приказен флирт.

И ветрецът го няма,
смут в Полето цари,
а Слова се предлагат,
във житейски Гамбит?

Но светът ще изчезне?
Пък - от теб ме дели,
най - голямата бездна!
После... някакъв взрив,

сякаш гръмва в ухото?
Смях... съседът не спи?
Аз лежа - на леглото?
Ти до мен... и е... Три!

© Ангел Колев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??